tempest in a coffee cup

криворазбраната еманципация (част 1)

2009-09-04T23:44:00.000-07:00

представям си ... картинки. почти като кратки анимационни филмчета - от онези, смешните.
в тях има жени, множество жени. жени различни по възраст и форма, жени от различни епохи, от различни прослойки, с различни дрехи и прически, с шапки, със забрадки ... или пък без.
те стоят.
стоят и нервно потропват с крачета, барабанят с пръсти, хапят устни, гризат нокти и сумтят тихо под женските си нослета. стоят пред затворените врати на стаите си, кухните си, къщите си, домовете си, колите си; стоят отвън, стоят отвътре, стоят в коридора; стоят сутрин, обед, вечер, стоят в слънце, в дъжд и в сняг, стоят, стоят, стоят и чакат.
какво ли чакат? не можете да си представите.
горкичките, стоят и чакат да дойде мъжът. да им отвори вратата.

напоследък забелязвам как, стане каквото стане, дали някъде в интернет или в разговор наживо, в някакъв момент започва да се вихри вечната война между половете. дори да е ставало дума за нещо съвсем различно, пак до там се стига. не знам защо, знам, че е досадно често. върлите феминистки започват да се дъвчат с мъжките шовинистични свине, намират се жени да плюят феминистките, и винаги се намира мъж да излезе с аргумента за отварянето на вратата.

а аргументът е нелеп. защото жените винаги са били способни да си отварят вратите самички, и са го правили във вероятно 99% от съзнателния си живот. вероятно е имало няколко хиляди кралици, принцеси, херцогини, графини и дукеси, за които процентът собственоръчно отворени врати е бил значително по-малък, тъй като са имали щастието да имат прислужници и/или тук-таме няколко възпитани галантни ухажори, които да отварят вратите вместо тях; всички останали и до ден днешен си отварят и затварят вратите сами. съвсем сериозно.

отварянето на вратата прочее е жест. не е правило, не е и неотменно женско право. просто жест, знак - дали на уважение, привързаност, внимание, или на грижа ... има ли значение? просто нещо, което правиш, за да покажеш чувствата си, намеренията си, желанията си, в някакъв смисъл може би знак на интелект или поне на възпитание. сам по себе си не гарантира нищо, но пък извършването му показва нещо. какво? зависи от ситуацията и отношенията между конкретните двама човека, стоящи пред врата.
има мъже, на които идеята за жестове като този към жена в днешни дни явно им бъркат в здравето; а никой не ги кара насила.
не знам дали е смешно или просто жалко.
май по малко и от двете.

деца.

2009-03-12T00:42:00.000-07:00

детето в теб има нужда от игри и играчки. то е нерешително. разсеяно. и смело, и самостоятелно.
детето в мен има нужда от внимание и признание. иска да му вдъхваш увереност отново и отново. да го успокояваш, когато го обхване страх ... а много го е страх да е само във тъмното.

и двама ни обаче ни е страх, че някой ден, много скоро, ще трябва да пораснем. не можем, казваме ... или не искаме?

големи сме вече. би трябвало. по-малко страшно ли ще е, ако сме заедно?

планът.

2009-02-15T23:42:00.000-08:00

- Аха, и каква е идеята?
- Да се съберем някъде и да живеем заедно.
- Много добре. И какъв е проблемът?
- Проблемът е, че е идея, не план.

with or without you

2009-01-18T00:30:00.000-08:00

Д: като погледнеш в бъдещето си виждаш ли този човек до себе си
Д: и което е по-важното, можеш ли да си представиш живота си без него?

Д: и аз бях така в един момент
Д: но осъзнах, че просто не мога да си представя дори, какво би било ако него го няма
Д: и това направи живота много по-простичък ...

и ето ти въпрос. ти можеш ли? защото аз не мога - да си представя живота си ... със или без теб.

2008-04-10T01:42:00.000-07:00

иска ми се да си с мен тук.
да мога да споделя с теб всичко хубаво.
да те заведа на всяко място, което ми напомня за теб - защото някак някъде сме го мечтали заедно.

да пием разцъфващи чаеве от япония, китай или тайван.
или кафе от гватемала, етиопия или суматра. всъщност не само. но ... примерно :)

да ме научиш да играя go. макар че трудно мога да ти бъда опонент :)
да опитаме да играем mahjong. макар че не знам дали ще ни допадне :)
искам да ти купя всички логически пъзели на света :)

да имаме дом заедно, отново. дом с керамичен чайник :)
като онзи от магазинчето за чай и време - има ги и тук.
с голяма вана и луда сива котка. не - плюшено сребърно мъркало с кадифени лапи :)

чудя се може ли сам човек да има дом, не просто ... жилище?

знам, че не може да се случи. няма как. аз имам своите причини, макар някои да са пряко мен. има и неща, които не мога да преглътна и простя, макар понякога ми изглеждат незначителни и маловажни.
не са.

дали пък са?

чудя се какви са твоите причини да не можем да бъдем заедно. само предполагам.
страх ме е да ги чуя обаче. чудя се, но не съм сигурна дали искам да знам.
опасявам се, че егото ми няма да го понесе.

с едно нещо се опитвам да приема с примирение, и да се науча да живея с него.
some people are just not meant for a "happily ever after".
като мен.

мастилени петна

2008-02-15T00:21:00.000-08:00

Tickle's Original Inkblot Test

My Result: Peace

You have a deeply-rooted desire to make peace in the world. Whether through subtle interactions with loved ones, or through getting involved in social causes, it is important to you to be able to influence the world in a positive way.

You have a deep respect for humankind. You care about the future of the world, even beyond your own involvement in it, and you inspire others to feel the same way. Your innate drive toward peace guides you in daily life towards decisions that are respectful toward yourself and others.

мир значи.
да, може би, вероятно :)

клексогафия звучи като много сложно название за една иначе детска игра, по произход швейцарска.
как се играе? капваш мастило върху лист, може би разливаш малко петното, и сгъваш листа на две. петното се разлива още, а ти получаваш причудлива и симетрична "картина".

rorschach я обичал, много. играта това. казват, че може би заради нея прякорът му като ученик бил kleks. всъщност може би не само - умеел е и да рисува и иначе. вместо да продължи да се занимава с изкуство, той избрал психологията. не престанал обаче да се чуди защо различни хора виждат различни неща в мастилените петна.

правил опити, разбира се. близо двайсет години му отнема да състави психодиагностичен тест и да го издаде - непълен (публикувани са две-трети от оригиналните петна), и дори според самия него - несъвършен. тридесет години пък трябват на john exner да състави и усъвършенства стандартизирана система за оценка на резултатите от теста. казват, че за да може да го прилага в практиката си, психологът трябва да премине курс на обучение с продължителност година и половина. или две.

оригиналните петна, междувпрочем, са 10. пет са черно-бели, три включват и червено, а останалите два са ... шарени. принципно би трябвало да бъдат пазени в тайна, тъй като всякакъв предишен досег на пациента с тях би могъл да повлияе на резултатите от теста. за съжаление обаче информация за това как се провежда той са били публикувани преди 25 години, а самите петна могат да бъдат намерени в интернет.

всичко това идва да натвърди, че теста на tickle не е истинското нещо, както казват и те самите. приемете го като ... забавление.

информацията идва главно от wikipedia и тази статия във форума на psichologia.net

and lo, the beast looked upon the face of beauty ...

2008-01-27T23:30:00.000-08:00

... and beauty stayed his hand. and from that day forward, he was as one dead.

king kong, на джаксън. огромен, епичен - както той умее.
дали умее друго? а трябва ли?

не искам да гледам оригиналния филм.
не искам да гледам и първия римейк.
не искам да сравнявам, не и този път.
или не сега.

за "синът на кинг конг" и "кинг конг срещу годзила" не ща и да чувам.
нито за това как избягва и оцелява.
защото приказката трябва да свърши там, където свършва.

а ти го виж ...

и докато всичко се случва пред погледа ти, зрелищно, помисли за това, че гледката е само и просто един декор за драмата на един човек - за това как умират нещата, които обича, и колко боли от това. човек обречен от самото начало, в иначе смешни, изречени ни в клин ни в ръкав думи ...

и за това какво е, когато си сам, и единствен знаещ и разбиращ ... единствен чувстващ и обичащ ... а то - това, което обичаш - е невероятно, неразбираемо ... и обречено - също като теб.

и за мига щастие преди неизбежното.

и за съдбовните минути, в които искаш да направиш нещо, искаш да спасиш обичаното, да кажеш "не", макар и да е твърде късно, макар отдавна да знаеш, че няма смисъл ...

виж чудеса.
... на цената на един билет ...
или на цената на (чужди) животи ... отнети или разбити?

припомни си, че сред всички хора има и такива. реални, не гротескни.

виж красотата на залеза над последното празно място на картата, виж и красотата на изгрева над най-големия човешки град ...
... и как ти намигва симовлика - за минало, за бъдеще.

не, няма нищо като залеза.
а красотата не е само външна. и външността не може да те заблуди, когато си я познал истинска, в хармония с разбиране и чувство.

... и имай предвид, че ти е нужна повечко положителна настройка ;)

p. s.

дали в металната джунгла звярът вижда в мъничките самолети нещо различно от огромните прилепи на своя дом?

at the movies

2008-01-27T23:06:00.000-08:00

обичам.

с годините ми се трупа един дълъг, дълъг списък "филми-които-искам-да-гледам". макар да съм много придирчива, се опасявам, че продължава да расте, вместо да намалява - колкото и да се старая да си наваксам. напоследък - по-често, затова.

така е навярно с всички интересни неща. колкото по-навътре потъваш в тях, толкова по-необятни са.

и те замислят.

мислите, които проблясват в главата ми докато гледам, понякога (вероятно) нямат (почти) нищо общо с филма, но какво пък :) такива невероятни фойерверки са понякога ...

за мен. а иначе са тривиални заключения.

но искам да ги споделя :)

здравейте.

2007-12-25T22:00:00.000-08:00

най-глуповато искам да започна всичко нещо като уточнения. не ми се смейте много :)

аз, в общи линии, откривам америка. преносно. живея, и докато живея ... ми се случват разни неща, като на всеки човек. напоследък повечето от тези неща ми идват като шамари, които да ме освестят от някакви заблуди, с които съм живяла; заблуди, които се оказва, че имам, незнайно точно защо, или убеждения, които съм си градила малко или повече съзнателно; убеждения, които са се оказали твърде повърхностни, твърде обобщаващи, твърде едностранни. продължавам да се заблуждавам и убеждавам в някакви неща. сигурна съм някои от тях са тотално грешни. проблемът е, че не знам кои точно. залъгвам се с това, че някои заблуди са необходимо зло. опитвам се да се успокоя с това, че единна истина така или иначе няма. не помага много. накрая си казвам, че е просто част от растежа, проблем на възрастта, особеност на средата ... каквото и да значат тези неща.
и всъщност се чувствам глупаво. всеки път когато се случи такова нещо имам неистовото желание да го споделя. просто да го кажа. това обаче са моментите на плесниците, а те са ... ами ... моменти. през останалото време имам смешното чувство, че почти целия останал свят на зрели хора е наясно с нещата, които са ми така нови, минал е през всичко това отдавна и му е писнало да слуша за всичко това отново и отново; и това вероятно е така. в по-добрия случай мога да се надявам откритията ми да забавляват, защото картинката на въздъхващи от досада хора ме ... притеснява. не че би трябвало, защото, в крайна сметка, правя всичко това по-скоро за себе си. или поне така си мисля.

освен това аз, в общи линии, откривам америка. буквално, тъй като от едно известно време се намирам на територията на съединените щати.
всеки има своята история за това как и защо е напуснал българия, както и за това как си е намерил място там, където е отишъл. мисля не е само моя фикция това, че когато някой го направи, то е защото не може да води нормален живот (или пък не живота, който иска да води, да работи работата, която да го удовлетворява, и т.н.) в държавата, и основния проблем, който има, е с нея. проблем с държавата принципно имам и аз. родината, разбира се, обичам :)
моята основна причина да бъда тук обаче е семейството ми, и мястото, от което започвам, е по-различно от това, от което започват други. опитвам се да си го представя, и намирам разликата за огромна.
идването ми тук е едно от нещата ... може би дори основното нещо което започна да ми руши заблудите и убежденията. вероятно просто не съм от хората, които лесно и правилно се учат от чуждия опит, ако това всъщност въобще е възможно. за всичко това ще става дума по-нататък.
засега е важно само да знаете, че каквито и обобщения да срещнете тук, те са ... обобщенния. не универсални. мои си. понякога не може без тях - за удобство. ще се опитвам да не ги правя, но не обещавам. приемете, че важат за мен. засега. тоест, подлежат на промяна, и утре може да са други. а може и да не са.