... and beauty stayed his hand. and from that day forward, he was as one dead.
king kong, на джаксън. огромен, епичен - както той умее.
дали умее друго? а трябва ли?
не искам да гледам оригиналния филм.
не искам да гледам и първия римейк.
не искам да сравнявам, не и този път.
или не сега.
за "синът на кинг конг" и "кинг конг срещу годзила" не ща и да чувам.
нито за това как избягва и оцелява.
защото приказката трябва да свърши там, където свършва.
а ти го виж ...
и докато всичко се случва пред погледа ти, зрелищно, помисли за това, че гледката е само и просто един декор за драмата на един човек - за това как умират нещата, които обича, и колко боли от това. човек обречен от самото начало, в иначе смешни, изречени ни в клин ни в ръкав думи ...
и за това какво е, когато си сам, и единствен знаещ и разбиращ ... единствен чувстващ и обичащ ... а то - това, което обичаш - е невероятно, неразбираемо ... и обречено - също като теб.
и за мига щастие преди неизбежното.
и за съдбовните минути, в които искаш да направиш нещо, искаш да спасиш обичаното, да кажеш "не", макар и да е твърде късно, макар отдавна да знаеш, че няма смисъл ...
виж чудеса.
... на цената на един билет ...
или на цената на (чужди) животи ... отнети или разбити?
припомни си, че сред всички хора има и такива. реални, не гротескни.
виж красотата на залеза над последното празно място на картата, виж и красотата на изгрева над най-големия човешки град ...
... и как ти намигва симовлика - за минало, за бъдеще.
не, няма нищо като залеза.
а красотата не е само външна. и външността не може да те заблуди, когато си я познал истинска, в хармония с разбиране и чувство.
... и имай предвид, че ти е нужна повечко положителна настройка ;)
p. s.
дали в металната джунгла звярът вижда в мъничките самолети нещо различно от огромните прилепи на своя дом?
